РАЗКА̀ШЛЯМ СЕ, -яш се, несв. и св., непрех. Започвам да кашлям. Разкашля се Йоан Глауш от цигарата — не беше навикнал той да пуши тютюн. Д. Талев, ПК, 378. Повече не издържа, водата нахлу в дробовете ѝ. В този миг удавницата изскочи навън. Разкашля се, задиша учестено. П. Бобев, ГЕ, 94. Момчето тупна по корем, налапа вода и се разкашля. В. Ченков, СНД, 133. Само след няколко минути започнах да зъзна. — Ако останем тук още малко, ще се разкашлям! — измърморих аз уплашено. П. Вежинов, ЗНН, 178. Иван закиха, разкашля се, заохка. Болеше го глава, плещите му бяха като сковани. Г. Караславов, Тат., 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)